Всичко за коледната трапеза и традицията

В навечерието на Коледа се празнува Бъдни вечер,

последният ден от великите пости. Тогава цялото семейство се събира на празнична трапеза. Това е единственото хранене за деня. На масата се сяда при изгряването на първата звезда, обикновено към 18-19 ч. Всички ястия се слагат наведнъж, за да не се става от масата, в огнището се запалва бъдникът (крушов или дъбов пън) и стопанинът прекадява трапезата с тамян. Броят на ястията е нечетен – седем, девет или единайсет, като трябва да има от всичко, което се произвежда в стопанството (в Русия и Украйна - също  православни страни, броят на ястията е дванадесет, според броя на учениците на Иисус Христос).

Вечерята започва с обредния хляб, наречен бъдняк, боговица, богова пита или вечерна. Той е кръгъл по форма и върху него има украса от тесто – кръст, кръг, слънце или стилизирани цветя и птици. В питата се слага сребърна пара и на когото се падне, той ще е късметлията през годината. Първия залък от хляба е за Богородица, а момите, които искат да разберат, за кого ще се омъжат, слагат парче хляб под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си съпруг. Следват вареното жито, чорбата от зрял фасул, приготвена без мазнини, пълнените чушки (с фасул или ориз), сармите – лозови или зелеви, зелниците с праз или кисело зеле, тиквеник. Вместо вода се пие компот от сушени плодове – ошав. Добре е на трапезата да има и мед, орехи, чесън (за да предпазва от нечисти сили) и плодове.

От масата всичи стават заедно, за да изкласи хубаво жито. В полунощ тръгват коледарите, които до сутринта обикалят по домовете. Коледарите пеят песни с пожелание за семейно щастие и благополучие. Тях ги даряват с коледарски краваи, пари, месо, брашно, вино, сланина, боб и др. Коледуването завършва с обща трапеза на участниците в ритуала.

На следващия ден се коли прасето и с това идва краят на постите. На коледната трапеза има ястия от свинско месо, домашни колбаси, патица, пуйка или гъска, баница с яйца и сирене, сладкиши. След четиридесетдневните пости започва голямото ядене.

При католиците и протестантите Рождество е най-любимият, най-красивият и най-чаканият празник. Много от ястията се приготвят само и единствено за този ден, затова домакините се стараят всичко да се получи както трябва и започват подготовката за празника няколко месеца по-рано. Във всяка страна си има празничен специалитет.

В Австрия на коледната трапеза се сервира задушен шаран със сос от бира, хляб с джинжифил и понички с крем и карамелено-кайсиев сос.

В Англия сервират греяно вино, тарталети със сладко от сушени плодове и коледен пудинг, украсен с клонче имел, символ на трънения венец на Христос.

В Германия на Коледа се консумират огромен брой сладкиши – бисквити с джинджифил и подправки, торти във формата на елха или коледна звезда, сладки с марципан и Щолен – великолепен коледен кейк.

В Холандия традиционно се поднасят oliebollen (маслени топченца), които представляват малки топчета от тесто със стафиди, изпържени с масло и поръсени със захар.

В Дания се яде гъска, шунка и маринована херинга, а за десерт се поднася оризов пудинг.

В Испания по традиция хапват печена и пълнена с лимони риба, а за десерт turron, сладкиш, който наподобява нуга, направен от бадеми и мед.

Италианците на Коледа обичат да си угаждат с Cotenchino, пресен свински колбас, поднесен с леща, а за десерт – коледния козунак Панетоне със сушени плодове или захаросани кори.

Във Франция се сервират морски дарове, печена гъска, и коледно руло Пънче – класически коледен десерт.

В Полша на празнината трапеза се сервират дванадесет ястия, като задължителни са шаранът - символ на семейното благополучие и makowiec - кекс с маково семе, стафиди, бадеми и мед.

В Чехия също се приготвя шаран, дори по четири начина: пържен, печен със сушени сини сливи, желиран и на супа. Десертът е kolaches, сладки рулца с пълнеж от мак, сушени плодове и извара.

В Словакия трапезата на Рождество започва с oplatky – вафли, намазани с мед и греяно вино.

В Норвегия на този ден се приготвя риба треска, ароматни бисквитки и специален пунш

В Мексико на децата им подаряват картонени животинки, напълнени с бонбони. На места се правят bucuelos – анасонови бисквитки, които се сервират със сироп в глинени чинйки. След като се изядат бисквитките, чинийките се чупят за щастие.

В Армения се приготвя сладък ориз със сушени плодове и ядки, задължително се поднася риба (по традиция пъстърва) и се пекат малки козуначета, като в едно от тях се слага монета за късмет. На когото му се падне, той ще е късметлията през следващата година. Пие се сладко вино от нар или се вари полу сухо вино с подправки и захар.

В Естония традиционните ястия за празника са задушено кисело зеле с кървавица, салата от тиква и пипаркоок – бисквитки с глазура.





{START_COUNTER}